Ще отворя душата си
Ще отворя душата си
В утринта ще отворя прозореца –
слънчев лъч да надникне във стаята,
във която е спряла умората,
от житейските битки замаяна.
Ще отворя широко вратата си
да поканя нощта пълнолунна,
с тихи стъпки ще влезе във стаята
тъмноока луна изумрудена.
Ще отворя смирено и портите
и на прага с любов ще те срещна,
и за ново начало жадуваща,
ще целувам очите ти нежно.
Ще отворя до дъно душата си
да те пусна отново във нея
и с надежда ще моля съдбата си
пак със твойта съдба да се слее.
© Дорика Цачева All rights reserved.
Поздрави от мен!
