Ще пием вино някога.
Когато всичко преболи.
Ще бъдеш ти щастлив,
а аз отнесена, може би.
Пред нас ще има шапка със мечти,
догоре пълна. И с цветя,
набрани пак от теб-
като някога, нали.
Ще сме простили всичко,
грешки и вини
и дни неизживени,
на други подарени.
Сега е време обедно,
за тебе слагам маса.
Ще пием някога вино.
© Мая Тинчева All rights reserved.