Ще повърна от студа разнопосочен
и не мога да се стопля от мечтите си.
Всеки път на сляпо скачам
и съм болна от миражните си истини.
Все красиви са ми болките,
само че ми става грозно
от това, че с тях съм толкоз
често. И не сменям позите.
Ще повърна от неоправданости
и не мога да откъсна този шум,
който ме изпълва с чужди слабости
и ме кара да намразвам своя ум.
© Катя All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
