Ще прилича на капка роса
Много тихи тревоги и болки рисуват
по лицето ми с живи бои
набраздени следи
от изминали зими
и от болки,
надежди,
вини...
Не отвръщай очите си!
Няма да мога
да съм същата както преди!
Но душата ми вече е толкова млада,
непризнаваща тези следи -
все по-нежна и влюбена,
с вяра,
която
дава смисъл на всички неща...
През годините тя е растяла обратно
и е ставала детска душа,
за да може да стигне момента,
когато
ще прилича на капка роса!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
