Ще простиш ли поезията ми
Ще ми простиш ли ти мойта поезия?
Съвсем непростимата, тежка амнезия,
с която покрих не само дните назад,
а и днешните наши оставих без цвят.
Ще ми простиш ли тази моя измяна?
Че когато “перото” си с копчета хвана,
съм подобно на влюбена в словото птица
и горя във стиха до последна искрица.
Ще ми простиш ли ти това увлечение?
Деликатното, най-първото впечатление,
на което със страст се отдавам до край,
докато чакаш остатъка, земни ми Рай.
Ще ми простиш ли ти моя захлас?
Бял и див, необязден и буен Пегас,
който стъпка направи и бликна вода,
но се къпя във нея предимно... сама.
Ще ми простиш ли ти мойта поезия?
Нетипичната, приказна геодезия,
изобразила недрата душевни във рими...
Не, не питам, а моля... Прости ми!
© Люсил All rights reserved.
Така ми казаха 
