Jun 16, 2007, 10:41 PM

Ще рисуваме ли?

  Poetry
684 0 3
Огън - пламти!
В мен се разтоварвай!
Огън - гори... телата ни,
в нас се ти разгаряй!
Моята любов дали е в мен? Толкова скоро?
Разлей гласа си над мен, разлей го и докосвай.
Крещи, разкрепости го. Чуй го да се рее на високо!
Освободи го и всичко в мен плячкосай.
За тази минута аз съм твоя и се отдавам на твоя глас.
Оставям го да ме разтапя и да потъвам.
Покори ме! Вече няма никой в наща власт.
Боса, протегната и дошла за теб пристъпвам.
Какво е това чувство, което сега ме омагьосва...
Което ме направи отдаваща се на звука?
Който ме кара да забравя, че аз съм стопанката, но пък ставам госта.
Треперя, влюбена в страстта.
Разпокъсвай, изкарвай, вади от мен най-доброто.
О, не спирай, госте, влез още един път в моя опустял живот!
Разтопи ме нежно, погали ме сластно или пък ме обладай жестоко.
Бъди възхитен от мен, стани във този миг бог!
Заслушай се, чуй и моя стон.
Чуй как те разтреперва.
Чуй, заиграй се с мен във този разтреперващ тон.
Чуй как не спира да те преследва.
Чувства, ах, как само думите не стигат,
за да опиша този тъй интимен танц.
Да мога да опиша как градът пустее, а светлините тайнствено премигват...
... по устните ти пак следа от гланц.
Аз ти казах да не спираш, да не спираш да рисуваш!
Аз ти казах, че само аз имам такива ярки багри!
Аз ти казах, че каквото и да правиш, каквото и да струваш,
няма да можеш сам да направиш тези шарки!
Без мен дали ще си такъв художник,
направил плевелът в цвете, цветето във аромат?
Дали страстта ти ще се превърне във възхитения любовник,
дали ще можеш да танцуваш сам по моя такт.
Аз държа палитрата, ще я напълним ли с боички?
Ще създадем ли невиждани цветове и светове?
Звуковете ще се превърнат ли в непрочетени срички?
Ще редим ли запомнящи се стихове.
Платното винаги го е имало,
но не е имало кой да нарисува нещо по-различно от сега.
Винаги някой нещо го е спирало,
винаги са се страхували от нещо случило се, което може да запомнят до смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...