Ще се преродя...
Ще се преродя,
в огън, в стихия,
хукнала да брули
ничий спомени,
че орисана сам да летя
с тия,
дето вечер
ми забиваха пироните.
Ще разпоря
дрипават си душа на две,
за да нахраня
ято диви птици,
само вятъра в стъпките ми
ще се спре,
като пронизващ меч,
в ефирна броеница...
И ще усетя пак
аз своето дихание,
в стръковете ален мак
и в ослепените спомени...
миг от мълчание
и от огън връщам се
в огън пак.
Достигнала средата
на всемира
там където чужди лодки
тарсчт бряг...
но уви ...
сега не ми се спира,
стихия съм
в своч бяг.
© Мария Манджукова All rights reserved.
