Ще се въна когато липите цъфтят,
тази пролет, ще бъде различна.
И ще бъда различен и млад
и ще бъда бяло кокиче.
Ще те грабна в пролетен зрак,
над трамваи и релси, ще мина.
И ще бъда и светло и мрак,
ще те нося цяла година.
Ще те моля, пак, ще те търся,
аз съм вечния влюбен хлапак.
И макар, че съм дрипав, оръфан,
ще те чакам на спирката пак
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
