May 21, 2007, 11:31 PM

Ще се върна

  Poetry
746 0 3
Ще се върна, за да те прегърна!
Ще се върна, за да те зърна!
Ще се върна, за да те разсмея!
Ще се върна, за да ти попея!

Ще се върна аз от мрака,
за да видя светлината
в твоите очи,
както малките звезди!

Ще се върна от Луната,
за да сложа край на самотата,
когато и да дойдеш знай
ще съм с теб до край!

Ще се върна аз от тишината
сковала ме в тъмнината,
сърцето си аз да ти дам,
защото там няма да съм сам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...