Ще си отида...
Ще си отида -
тихо, на пръсти...
Така, както
ти го пожела.
Безгрешен си
и се прекръсти...
Стана ми тясно,
отляво натежа.
Бях двойница
не своя – твоя,
пресътвори ме
като в огледало.
Не беше роля,
направих завоя,
изпепели ме -
в премълчано.
Ще си отида,
щом светлината
ме призове
и ме опожари.
Не сама себе си,
образа, жената...
ще изгоря крилете
които ми дари.
Бях ти страница,
мечта, прокоба...
твое наказание
и лек за самота,
черна странница,
дева в бяла роба...
Но не мълчание,
не и празнота!
Път ще поема
приела вината -
„обич щом нося,
грешна съм била“.
Ще си отида
сред тишината,
без сбогом даже -
сам както пожела.
11.11.2008 г. / редактирано 01.09.2013 г.
цикъл "Черно перо"
© Анета Саманлиева All rights reserved.
