Jan 29, 2023, 12:51 PM

Ще сме много

346 0 0

Съм Този, който и ти бе

и сам съм с много,

под едно небе.

 

За да имам име,

нарекоха ме скромен,

ала скромен не станах.

И имената заваляха,

като дъжд в порой,

но в ясен строй.

 

Конотативно, негативно,

с упрекващ тон.

Нарекоха ме скот,

за дето не бе от сой моя род.

 

Сетне бях гамен,

що пилее всеки божи ден.

Бях робът отрекъл бога,

безчувствен и студен,

бях и онзи кретен,

що по мачове ходи и

хулиганства по цели нощи.

 

Но от рода си скромен

не се отказах,

гамен бях, но приятел не предадох,

честа си не продадох,

Бога търсех сам, далеч от,

църква пълна с ченгета.

 

Безчувствен и студен,

но как ли друго яче?

След като всяка втора принцеса,

мечтаеше да бъде метреса.

 

Да стъпя в театър пълен със сноби,

как ли да вдигнеш от местата,

тези важни особи.

 

Скот, Гамен, Безчувствен и студен,

Обикновен, но по-добър

във всеки следващ ден.

Роден, но не за победа,

роден съм за вендета,

за това, че не по своя вина

живях в калта.

 

Сам съм, с двама, трима,

малка е нашата дружина.

Ала ето, че съвсем скоро,

там, що бях сам,

 

                        ЩЕ СМЕ МНОГО

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Vendetta Liryc All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...