Ще спра дотук
Ще спра дотук преди да се подхлъзна,
но няма да ти кажа: „Остани!”.
Душата ми сега ужасно зъзне
под напора на минали вини…
В най-фините ѝ гънки е студено
и мрак обхваща бавно съвестта…
Ще поседя смирено на колене,
преди да ме налегне суета…
Окалях се от толкова поуки,
които ми отнемаха съня…
Духът ми се изкълчи и куцука…
Не е възможно да си го сменя!
След всяка дума, жест или тревога
дълбоко и ужасно ме боля…
Ще спра да поговоря тихо с Бога…
Но ти върви, че вече заваля!!!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
