Ще съжалиш ли?
Ще съжалиш ли, ако тръгна
и друг осмисли моя свят?
Ще те боли ли да ме зърнеш,
държаща чуждата ръка?
Ще те рани ли да усетиш
безчувствен моя взор по теб,
дали за миг поне ще трепнеш,
дълбоко в своето сърце,
ако ме видиш как го милвам
със обич, както теб преди,
дали и теб ще те прониже,
дали и в теб ще закърви?
Дали ще страдаш, ако знаеш,
че всичко значи друг за мен?
Не, ти не ще си го признаеш,
но ще боли ли всеки ден?
И ще крещиш ли, ням от мъка,
и без любов освирепял,
или ще продължиш с живота,
както преди си го живял?
За миг поне се сам запитай,
честен със себе си бъди...
И ако само мен обичаш,
то по-добре ми докажи...
Преди, преди да съжалиш!
© Любимата All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това беше удар в сърцето. Поздравления!
-
Стихът е чудесен, но ме пронизва, пронизва... ах, тези неблагодарници, мъжете...
-
Невероятно е, това са чести въпроси, които си задавам всеки ден.
Любовта е мъка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
