Ще сънувам на скута ти
Ние с теб не признахме тъгата за дълго.
Вдига тост есента само с нежни розета.
Наметни ме с листа, а къпината в ъгъла
ще ни смигне подканящо с черни очета.
След трънливия път в хоризонта си слънцето
води лудия марш на оловни войници.
Всички бойни полета са верни на думите,
зад които прикривахме обич и липси.
Пада сухият клон в изтънала рекичка
и зеленото жабче не кряка - амнезия.
На последна, по чудо оцеляла, тревичка
се люлее щурче и отказва да слезе.
То настройва цигулка, по залез ще свири,
ще ни вика за танци и близост кармична,
а когато небето кръвта си съсири,
ще сънувам на скута ти как си ми всичко.
https://youtu.be/Y8DJPtXeGw8
