Mar 31, 2009, 6:52 PM

Ще те чакам

  Poetry
950 0 5

 

Ще те чакам, тръпнеща в очакване,

гласът ти да докосне сетивата ми.

Примряла от вълнение да стена

и да се слея с звуците на тялото ти.

 

И прикована с болката към кръста си,

да се огледам истински в очите ти,

познала себе си, разголила душата си,

но търсеща пътека към звездата ти.

 

От голотата си не се срамувам

и давайки я само на малцина,

способна винаги да се сбогувам,

с достойнство някога да си замина.

 

Как искам да те запозная с себе си.

Да ти разкрия чистотата на душата си,

ако обаче позволиш ми някак си

да те докосна давайки сърцето си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...