Jun 8, 2016, 10:30 PM

Ще те докосна

  Poetry
555 0 2

                                                             Ще те докосна

 

Протягам ти ръка, душата отварям,

влез с тъгата си в мене,проливай сълзи.

Ще ги спра в сърцето си, ще онемявам

от страха ти, ще те обичам, а ти ме мрази.

 

Като морска вълна ти премина живота,

от чуждия гняв,издавал вик и тътен,

разнищен и унизен от съдба сирота,

буря ще те отнася, вятър вее попътен.

 

Не превръщай в крепост тъгата,

да не страда сърцето като птица ранена,

в овехтялата дреха не обличай душата

тя не обича и  не трябва да е сломена.

 

Изхвърли гнева, спри не оставяй рани!

Подай ръцете си, ще ги докосна с любов.

Върви в добре очертаният  път, а не встрани

ще ти превие гръбнака живота суров.

 

Прегърни своята вяра и напред тръгни,

изплакал сълзите, ти се усмихни.

Смело човече, своя поглед вдигни.

Ще те докосна нежно, а ти ме прегърни.!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...