Oct 14, 2012, 3:36 PM

Ще те има! 

  Poetry
817 0 24
Тук мечтите тихо бродират спомени
до угаснали стари огнища.
Още плачат, строшени, пъстри стомни
за водата недоизпита.
Още чувам как свири кавалът на дядо
в одаята, вече чужда.
Сън било е моето детство шарено.
Няма никога да се сбъдне!
Един път на ден идва рейсът празен.
Малко тук са останали живи.
Мое село - мое далечно щастие.
Ще се връщам и ще те има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Random works
: ??:??