Dec 11, 2009, 11:54 PM

Ще те изпратя

  Poetry » Love
1.8K 0 7

Ще те забравя -
толкова тежиш,
че няма как
във мене да останеш,
натрупаните спомени
мълчат и чакат
за клеймото "давност".
Ще те прежаля -
черната забрадка
не е за мене
толкоз непозната...
Ще мине зимата,
до следващото лято
ще преболи,
каквото и да стане.
Ще те изпратя -
толкова изпратих...
Ръцете ме болят -
все от сбогуване,
все пътници,
все странници
и непростимото простих
при всяко тръгване.
Ще се изправя
като житен клас
след люта зима -
черна проклетия
и само ще посрещам
утринта
с усмивка,
че животът е магия...

http://www.vbox7.com/play:b3276531


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...