Dec 11, 2009, 11:54 PM

Ще те изпратя

  Poetry » Love
1.8K 0 7

Ще те забравя -
толкова тежиш,
че няма как
във мене да останеш,
натрупаните спомени
мълчат и чакат
за клеймото "давност".
Ще те прежаля -
черната забрадка
не е за мене
толкоз непозната...
Ще мине зимата,
до следващото лято
ще преболи,
каквото и да стане.
Ще те изпратя -
толкова изпратих...
Ръцете ме болят -
все от сбогуване,
все пътници,
все странници
и непростимото простих
при всяко тръгване.
Ще се изправя
като житен клас
след люта зима -
черна проклетия
и само ще посрещам
утринта
с усмивка,
че животът е магия...

http://www.vbox7.com/play:b3276531


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....