Ще те изпратя
Ще те забравя -
толкова тежиш,
че няма как
във мене да останеш,
натрупаните спомени
мълчат и чакат
за клеймото "давност".
Ще те прежаля -
черната забрадка
не е за мене
толкоз непозната...
Ще мине зимата,
до следващото лято
ще преболи,
каквото и да стане.
Ще те изпратя -
толкова изпратих...
Ръцете ме болят -
все от сбогуване,
все пътници,
все странници
и непростимото простих
при всяко тръгване.
Ще се изправя
като житен клас
след люта зима -
черна проклетия
и само ще посрещам
утринта
с усмивка,
че животът е магия...
http://www.vbox7.com/play:b3276531
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
