Apr 22, 2018, 9:53 AM

Ще те нарисувам

  Poetry
442 0 0

ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ

 

Ще те нарисувам, вярвай ми, с женско изкуство,
с очите си... лешник под мигли от житно сено,
с устните си... макови листчета... огнени чувства,
с пръстите... в трепет устремени към твойто чело,

 

със сърцето си... капки кръв... рубини в ръцете ти,
с душата си... сълзи... жива вода на твоите устни,
с нозете си... прегазили кал и вода до сърцето ти,
с косите си... вятърни мелници по пътища пусти.

 

Ето те! Очите ти греят с любовта на душата ми.
Лицето ти е обгърнато с косите на обич – орисия. 
Устните ти пият нектара от цвета и росата ми.
Пръстите ти рисуват сладост по гълъбова шия.

 

Нозете ти... те доведоха влюбен до вратата ми.

 

22 04 2017
Надежда Борисова Аврамова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...