May 3, 2007, 1:18 AM

Ще те нося

  Poetry
792 0 5

                                 Ще те нося в сърцето си винаги,
                                 ще те виждам във светлите спомени,
                                 защото обичам те още,
                                 моя първа, единствена обич.


                                 Ти не питай защо се сбогувам,
                                 тежки думи недей да изричаш,
                                 виж очите ми - те те целуват,
                                 ще заплачат, но после, самички.


                                 И небето със тях ще заплаче,
                                 ще отмие следите ми прашни,
                                 а когато дъгата се спусне,
                                 ти спомни си за мен със усмивка.


                                 И не питай защо се сбогувам,
                                 моя първа, единствена обич,
                                 просто знай, че макар и далече,
                                 аз оставам завинаги твоя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...