Ще те обичам с цената на всичко
Всички казват - времето лекува
и болката ми щяло то да заличи,
но ще спре ли сърцето да тъгува
за твойте парещи от страст очи?!
Ще спре ли сънят ми да сънува
тебе - идеала на мечтите ми?!
Ще спра ли аз пък да бленувам -
ръцете ти да галят пак косите ми?!
Очите ми ще искат да те виждат,
защото ще им липсваш много,
а плътта ми пък на НЕЯ ще завижда,
че плътта ти нейна с моя огън палиш!
Ще бъдат празни пак ръцете ми -
не ще им позволиш да те прегръщат.
И сълзите ще се стапят връз лицето ми,
на капки дъжд ще се превръщат.
А мечтите - те ще изгорят
и на пепел пак ще се превърнат,
а устните ми пак ще парят и тъжат,
а тялото ми ще те чака да се върнеш...
Всички казват - времето лекува
и болката ми щяло то да заличи,
но дали ще спра да те жадувам?!
Любовта във мен дали ще замълчи?!
И болката да пари пак сърцето ми,
и мъката да завладей душата ми,
и сълзите да се стичат по лицето ми,
и да ме проклина пак съдбата ми,
и в черно аз да съм облечена,
и с омраза сърцето ми да е изпълнено,
и на самота дори да съм обречена,
и от мрака на нощта да съм погълната,
и разрошени да са косите ми,
и гордостта ми да е предадена,
и да са загинали мечтите ми,
и душата ми на дявола продадена,
и устните ми да късат собствена плът,
и очите заради тебе да плачат,
и да бъда осъдена даже на смърт,
и по земята дори да се влача,
и ръцете да са изцапани в собствена кръв,
и да нарежа с огледало вените,
и да потъна във дом, направен от пръст,
и лицето ми да стане ледено...
Ще те обичам, каквото да става,
ще те обичам с цената на всичко!
И ще те чакам, не ще те забравя,
ще те чакам, слънчице миличко...
