В памет на баща ми
Как така животът се оставя
чрез един единствен дъх!
Твоята душа голяма как отлитна
във пространството без вик!
Тихо е и болно чак до бяло.
Нажежена пари съвестта.
Не можах да те прегърна и за сбогом
да ти кажа колко те ценя!
Не със злато насъбрано, нито слава,
а с едно сърце - пламтяща лава!
Учеше ме да прощавам, да наказвам с доброта. ...