Ще те открия в Рая
В памет на баща ми
Как така животът се оставя
чрез един единствен дъх!
Твоята душа голяма как отлитна
във пространството без вик!
Тихо е и болно чак до бяло.
Нажежена пари съвестта.
Не можах да те прегърна и за сбогом
да ти кажа колко те ценя!
Не със злато насъбрано, нито слава,
а с едно сърце - пламтяща лава!
Учеше ме да прощавам, да наказвам с доброта.
Любовта бе твое кредо, твоята съдба.
Чак сега разбирам, че те няма
в нашия комерсиален свят
и се питам земен ли си бил тогава
или Бог ме е белязал с тази благодат!
Дар си бил за мен - възвишен, нереален,
преизпълнен с искрена любов!
Ангелите плачат днес над гроба!
Съкрушена, се сродявам с тях!
Моля им се да ми пратят някой като тебе
да ме вдига над житейска завист, суета,
да ме влюбва във небето и в безкрая,
да ми омагьосва македонската душа.
Ще предам нататък твоя животворен огън,
ще те търся в аромат и в цвят, и в зов…
И заклевам се, ще те открия там, във Рая
във един по-истински живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Долапчиева Всички права запазени
