Ще те посетя –
на пръсти ще премина
по пода на неизреченото.
Ще се търкулна по ръба на луната ти
и ще увисна на сърпа ѝ,
люлееща се като палаво дете,
с усмивка,
в която няма нищо детско,
а само женско –
толкова, колкото да разбуди
сетивата ти.
Безмълвието е покана.
Вероятно ще разваля сънят ти,
но сбъднатите мечти
искат своя дан –
да приспят ума ти.
17.03.2016
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
