Посягаш към мен. Целуваш ме.
А после... нощ, пълна с въпроси.
Знам. Не спиш. Ако заспиш, сънуваш ме
и за отговорите просиш.
Искам да те махна от себе си.
Да махна целувките ти от спомена си.
А погледът ти е пълен с въпроси.
А въпросът... е пълен с погледи.
Искам да имам избор.
А нямам. Мразя те. Влюбих се.
Все някога ще те стигна -
щом в теб себе си съм изгубила.
© Надя Николова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
