Ще ти разкажа
Искаш ли да ти разкажа днес за мен,
за стиховете, които не написах,
за пътищата ми и оня паднал ден,
когато някой да обичам ме ориса.
Виж какво се е събрало във очите -
едно бушуващо от кладите море
и свещ, която паля със мечтите,
синьо, много синьо, все едно небе.
По устните ми крият се усмивки
или пробягва сянка от една тъга.
Помнят и са разпилявали милувки,
събирани във моя образ на жена,
която се е вричала във всеки стрък
на избуелите в сърцето си жита,
после се е разминавала, дали до тук
със щастието и дори със любовта.
Силует съм, труден за намиране,
разпилях се, докато вървя по пътя.
Убоден от безкрайното бродиране
на чувствата по мен. И лъкатуша.
Измамна съм, като една илюзия,
дошла от взирането ти във мрака.
Приличам на едно дете прокудено,
а всъщност само теб съм чакала.
© Ани Монева All rights reserved.
!