Anita765 (Ани Монева)
296 11762
6.12.2008 г., 22:26 ч.

Ще ти разкажа 

  Поезия
1009 1 24
 

Искаш ли да ти разкажа днес за мен,

за стиховете, които не написах,

за пътищата ми и оня паднал ден,

когато някой да обичам ме ориса.

 

Виж какво се е събрало във очите -

едно бушуващо от кладите море

и свещ, която паля със мечтите,

синьо, много синьо, все едно небе.

 

По устните ми крият се усмивки

или пробягва сянка от една тъга.

Помнят и са разпилявали милувки,

събирани във моя образ на жена,

 

която се е вричала във всеки стрък

на избуелите в сърцето си жита,

после се е разминавала, дали до тук

със щастието и дори със любовта.

 

Силует съм, труден за намиране,

разпилях се, докато вървя по пътя.

Убоден от безкрайното бродиране

на чувствата по мен. И лъкатуша.

 

Измамна съм, като една илюзия,

дошла от взирането ти във мрака.

Приличам на едно дете прокудено,

а всъщност само теб съм чакала.

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??