Ще ти сложа да пийнеш
Ще ти сложа да пийнеш... за път
съм наляла от пресните чувства –
да заситиш, макар и без плът,
всеки спомен опитал да блудства.
Поседни́!... Преди път се седи́ –
На земята!... С обувки по-лесно
се затъпкват виновни следи
и се свеждат очите отвесно.
Погледни ме!... Напред погледни!
Ех, защо ти е толкова трудно!
Разцелувани зимните дни
ще те топлят в съня непробудно.
Ще те върнат наесен, аз знам,
ароматите плътни на бъчва,
а виното ми лудо – до грам
нека твоята кръв да измъчва!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
!
