Ще тръгна тихо, без да ме усетиш,
и тихо ще затворя празнотата,
не искам и за миг за мен да светиш,
да, късно е, прегръщай се с вината.
Брутално ме обсеби, само твоя,
със маска, но на теб да е добре,
уби ми със замах покоя,
а в мене плачеше, изгубено дете.
Ще тръгна тихо, няма да заплача,
след прага ще забравя и простя,
да, друго слънце в мен прогони здрача,
обичам го и с него ще вървя.
© Неземна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
