Oct 30, 2012, 12:05 PM

Ще я има 

  Poetry » Love
793 0 5

Тази нощ щом небето затвори очи

и под облак завити звездите се скрият;

в безтегловна прегръдка със теб ще мълчим -

всеки миг да превърнем във наша магия.

 

Ще се вслушваме в шепота вятърен тих

и в безмълвния стон на душите ни в мрака.

Силуети, преплетени в лунен триптих,

ще изгарят във огън – жадуван и чакан.

 

Ще рисуваме с дъх по стъклото следи –

отпечатък от мойто и твоето име.

И ще слеем в едно и сега и преди;

ще изтляваме бавно, до болка раними…

 

Утре пак ще сме с тебе далеч един с друг.

Разделени по своя си път ще поемем.

Ала тя ще остане завинаги тук –

Любовта – като строфа от стара поема.

 

Ще я има – във ромон на буйна река;

озаряваща здрача в изгряла Зорница;

тихо тръпнеща в клони на млада леска,

неугасваща, скрита във мойте зеници…

© Анахид Чальовска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??