Признавам си. Родил съм се такъв...
душата ми във нощите да стене,
да потича в мен гореща кръв,
да бъда толкова човечен, земен.
Прощавам си. Живял съм и във грях...
но няма никой безпогрешен,
животът е сълза от смях...
а аз съм само сенчица във него.
Смалявам се. Но виждам Божи знак...
и нещо във това ме трогна,
щом дишам и живея пак...
ще забравя думичката "сбогом"!
© Аз All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
