Ще забравя...

Поезия

575 0 3

Признавам си. Родил съм се такъв...
душата ми във нощите да стене,
да потича в мен гореща кръв,
да бъда толкова човечен, земен.

Прощавам си. Живял съм и във грях...
но няма никой безпогрешен,
животът е сълза от смях...
а аз съм само сенчица във него.

Смалявам се. Но виждам Божи знак...
и нещо във това ме трогна,
щом дишам и живея пак...
ще забравя думичката "сбогом"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Eva55 (Евелина Стоянова)

Признание и прошка - аз пък нямам грях...!!!
"Прощавам си. Живял съм и във грях...,
но няма никой безпогрешен,
животът е сълза от смях...,
а аз съм само сенчица във него."

2015-03-13T16:48:52+02:00
e4i (Елена)

Преоткрил си се!

2015-03-13T14:14:41+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

"животът е сълза от смях"
Харесах!

2015-03-13T07:34:19+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0