12.03.2015 г., 19:48 ч.
Ще забравя...
Признавам си. Родил съм се такъв...
душата ми във нощите да стене,
да потича в мен гореща кръв,
да бъда толкова човечен, земен.
Прощавам си. Живял съм и във грях...
но няма никой безпогрешен,
животът е сълза от смях...
а аз съм само сенчица във него.
Смалявам се. Но виждам Божи знак...
и нещо във това ме трогна,
щом дишам и живея пак...
ще забравя думичката "сбогом"!
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Преоткрил си се!
-
"животът е сълза от смях"
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Прощавам си. Живял съм и във грях...,
но няма никой безпогрешен,
животът е сълза от смях...,
а аз съм само сенчица във него."