May 31, 2006, 11:12 PM

Ще загасиш ли свещите?

  Poetry
1K 0 2
Ще загасиш ли свещите?
Приличат ми на две очи,
студено гледат ме
и ме корят,
че аз и ти
сме се отдали
на страстта...
Ще загасиш ли свещите,
които като стражи във нощта
до късно ще си шепнат
как бях се сгушила
във твоето легло.
Ще загасиш ли свещите -
единствени свидетели
на нашата любов,
така безумно крита от години,
опазена от хорска завист
и от зли очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...