Ще запомня /на Йо/
Беше утро. Ден първи на нашата свята любов.
И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах.
Твоят профил изящен с дъха на тамян, в порив нов,
стана символ на булчинско бяло и златна надежда.
Вятър южен погали тревите с невидими пръсти...
слънчев лъч неполюшнат в косите ти тихичко спря.
Милиарди щурци със симфония тайнствена кръстиха
светлоокото слънце, което от морската бездна изгря.
Ще запомня завинаги нашето морско начало -
на брега придошло след наивни по детски вълни.
Синевата над нас просия - в този миг огледало,
отразило отлитащи чайки - най-щастливите дни.
© Младен Мисана All rights reserved.
