Feb 12, 2013, 10:57 AM  

Щит пред розата

  Poetry
1.2K 0 1

Втора причина за омраза

Или как да се самоубием в нета, със стил,

вдъхновявайки драскачи на пасквил

 

Стъпка едно е:

пиши от сърце!

Само не споделяй, че държиш в ръце,

нещо по-материално от „душа“,

тъй влизаш моментално в колоната с греха.

Стъпка номер две:

за нищо, под това небе

не казвай, че търчиш щастливо,

с гадже младо и красиво –

ще драснеш нечие огниво

и ще те гръмнат с нещо гнило.

Стъпка три:

недей чети!

Най се пази от поезия,

че някоя малка амнезия

или даже случаен куплет

ще те стори на мъртъв поет.

Стъпка четири:

виж предните три

и ако още не си си навлякъл бели –

пиши – продължавай, давай, пиши –

нека душата ти нежна пищи!

И за последно – стъпка пет:

мъжът, само в боя, става поет!

За другата половина от света,

горещо препоръчвам любовта,

но ако си мъж, с чувствителна душа,

веднага започвай да водиш война!

 

А пък към теб, художнико на поетически ескизи:

Иизи, бой... иизи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...