Що време ми загуби!...
Зацикли нещо любовта във вкъщи
и нужна беше коренна промяна,
че моята започна да се мръщи...
Опитваме, но резултати няма...
Веднага се снабдих със "Кама Сутра"
и с тон най-строг заръчах на жената:
"Да се научи наизуст до утре!
Ще те препитам после във кревата!"
И на режим във кръчмата заминах,
за следващата нощ да съм във форма.
Какво се случи, колко време мина? -
ни малък спомен в мен не се заформя!
Започнах пак света да възприемам
( почти си бе събуждане от кома! ),
след има-няма... знам ли колко време?...
В главата сякаш гръмнала бе бомба.
Една муха със дързост нетърпима,
се пробваше да влезе във носа ми...
Ни вест, ни кост от моята любима.
Къде ли се е дянала жена ми?...
А гардеробът - като изтърбушен,
и празни окачалки се люлеят...
Бе, май че абдикация надушвам?!...
Дори да си помисля туй не смея...
На шкафчето видях, че лист белее -
послание, навярно, от жената.
Да видя...Буквите се мержелеят...
Макар със зор, монтирах очилата:
"Изгълтах "Кама Сутра" без остатък.
На практика сега ще я приложа.
Ти стой си в кръчмата!... Без мен нататък!...
Що време ми загуби!... Твойта кожа*..."
- - -
* недоизречена закана за одиране кожата на лирическия
© Роберт All rights reserved.
