Щом теб те няма в таз заря вечерна
Щом теб те няма в таз заря вечерна
(Спенсърови нони)
Как искам в този час на шепот тих,
когато тъна в скръб и сълзи лея
в един по-фин от устните ми стих
аз с нежност лунна тебе да възпея.
Така, че в миг деня с нощта да слея,
да грейнат пак навред звезди от злато.
Да можех малко вино да налея
да дам аз само глътка на Ерато,
тя мойта лира да дари богато...
Но пада бавно този късен зрак
и глъхне в мене всеки дъх тревожен.
Дали ще мога с леки трели пак
стиха си да създам така несложен.
Но, знам, за мен си блян ти невъзможен
и този сън е нейде вдън блатата.
Не стихва моят вопъл тъй безбожен,
чак облак чер закри дори луната...
О, скъпи, как не стигат ми словата!
И няма свършек моят жребий лош,
затъвам все тъй в тази скръб безмерна.
Светът не струва нито пукнат грош,
щом теб те няма в таз заря вечерна.
Седя над листа бледа и безверна,
не стих, а две-три капки от мастило...
И нищо - само хлад сред нощ химерна,
а аз трептя и всичко в теб е мило...
Любов, проклето да е твойто жило...
© Светла Асенова All rights reserved.
