(Спенсърови нони)
Нима не сещаш в таз заря последна
на погледа ми звездното огниво?
Полярен кръг от настървеност ледна
пред мен въпроси хапещи излива.
Аз искам любовта ти да е жива,
с усмивка пак да грее на лицето!
О, тя така ме сгрява и опива,
че разтопява всеки лед в сърцето!
Като маслинов лист то трепва, клето.
Недей проклина ти съдба нерада
и жребият ни, отредил разлъка, ...