ZamDirector (Jane Doe)
74 508
Mar 21, 2017, 5:51 PM

Щом забравиш за една жена 

  Poetry
692 4 11

Когато си небрежен към жена
и я повиваш с пелените на коприва,
в гротеска я превръщаш. След това
не се чуди защо не е красива!

Ще се научи да живее и без теб
на четири преки от страха да те изгуби.
Но няма да прекрачи гордостта ѝ
през прага на обноските ти груби.

Ще я полазват като мравки – живи тръпки,
и ще разтяга дните, сякаш са тиранти,
очаквайки забързаните стъпки
и скърцането на ръждиви панти...

И ще рисува с кръв лицето ти.По памет.
По гладката повърхност на съня си.
Очите ѝ миражно ще я мамят,
докато утрото се буди да закуси.

Ще бъде като птица,закъсняла
за дългото пътуване на юг.
И без да знае песен за раздяла,
любовно ще припява все от тук.

Но няма да отлитне любовта,
дори когато плъзне скреж по клона.
И острите бръсначи на студа
не ще прережат в гърлото ѝ стона.

Но щом забравиш за една жена,
която всяка нощ ти пали свещ в небето,
оставяш ѝ такава тъмнина,
че никой друг не би съзрял лицето ѝ.

© Jane Doe All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??