Щом забравиш за една жена
Когато си небрежен към жена
и я повиваш с пелените на коприва,
в гротеска я превръщаш. След това
не се чуди защо не е красива!
Ще се научи да живее и без теб
на четири преки от страха да те изгуби.
Но няма да прекрачи гордостта ѝ
през прага на обноските ти груби.
Ще я полазват като мравки – живи тръпки,
и ще разтяга дните, сякаш са тиранти,
очаквайки забързаните стъпки
и скърцането на ръждиви панти...
И ще рисува с кръв лицето ти.По памет.
По гладката повърхност на съня си.
Очите ѝ миражно ще я мамят,
докато утрото се буди да закуси.
Ще бъде като птица,закъсняла
за дългото пътуване на юг.
И без да знае песен за раздяла,
любовно ще припява все от тук.
Но няма да отлитне любовта,
дори когато плъзне скреж по клона.
И острите бръсначи на студа
не ще прережат в гърлото ѝ стона.
Но щом забравиш за една жена,
която всяка нощ ти пали свещ в небето,
оставяш ѝ такава тъмнина,
че никой друг не би съзрял лицето ѝ.
© Jane Doe All rights reserved.
