Щом звезди обсипят свода
Щом звезди обсипят свода
и звъннат първите щурци...
Гола и безумно млада
за двама ни плета венци...
И тъй трептя, като листец,
сама сред този южен злак...
Събирам стръкчета синчец
и пак от теб очаквам знак...
Но тихо в нежната тъма
с вид призрачен пристигаш ти...
И май изгубвам си ума,
дано небето ми прости...
И в тази тъй красива нощ
с отрада виждам този свят...
Ще се отдам на твойта мощ
и цяла ще съм само цвят...
© Светла Асенова All rights reserved.
Така усещат поезията ми красивите и нежни души...