Щрих от немигнал спомен
Щрих от немигнал спомен...
… и … кривнах в първата пресечка,
за да разходя натрупаната нежност
по умислените камъни на радостта.
Едва покълналата обедна трева
не се разчувстваше от бегли ласки,
а искаше копнеж да бъде на лилавия следобед…
В далечината - сянката на крепостта
навеждаше глава на изток
и ни напомняше да мислим
единствено за преходни неща.
Горещо беше в каменния град
и в мрака на обърканите чувства
ръката ти оставаше за дълго
във сгъвката на мисълта за утре…
А аз се питах - дали мечтал съм за това?...
© Красимир Чернев All rights reserved.
