Anita765 (Ани Монева)
296 11762
Feb 4, 2018, 10:47 PM

Щрих от обич 

  Poetry » Love
477 11 11

Когато се обличам само с тишина,
аз ставам толкова въздушна, лека
в недрата на огромната ѝ дълбина
и погледът ми някак син, и мек е.

А в теб е облачно, дъждът е друг,
в очите ти съм толкова далечна.
Да можеше да има този кръг
врата или пък точица пресечна.

Оставам зад прозрачната стена,
макар да знам как искаш да разкъсаш
усоя с тягостната хладина,
но облакът над теб тежи навъсен.

Недей! Това е тихият ми свят,
от него тръгна ли, съм по-смирена.
Изглежда малко тъжен, недопят
и крехък, с топлата си кадифеност.

Ти чакаш, но не знам дали аз бих
обрекла се на твоето търпение,
с което винаги чертаеш щрих
от обич, дето в тишината с мене е.

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??