Щурчова песен
В памет на Илко Крайчев
Живях щастлив. До тука бе.
В нощта със щурчовите песни
ще се продъни туй небе
безшумно, простичко и лесно.
Ще ли остане някой друг
да доживее мойто право
да бъда верен, мил съпруг,
канонът както повелява?
Или прекъсва на верев
животът, бавно и логично.
Върху платното на гергев
игла на бод - и кръв потича.
Проекция на дух, петно
оставяме в картина друга,
в неразгадаемо писмо
потомците ни да се чудят.
Щурците пак ще пеят тук
и звездни небеса ще има,
и само аз ще бъда друг
далеч от стих, сълза и рима.
© Иван Христов All rights reserved.
