Щуро лято, бяло, по сандали
гони изгрев по вълни от смях,
морското сърце възторзи пали,
морски миг за щастие избрах.
Чувството расте – голяма чаша
с пресен ягодов уханен сок,
сякаш шоколад ще се размаже
палава мечта в щур плажен скок.
Вече съм пораснала, голяма,
как разлиствам своите крила
в морска волна весела програма,
вика ме морето в стих: Ела!
© Милена Френкева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
