СИЛА
колко силен да е човека,
да посреща горест злочеста!
Да бъде ням приказливец,
когато чужда болка лице му залива!
Като небе необятно сили да има,
да чувства до себе си нечие рамо,
да люби и мрази, но не да презира!
...Може и любов изгубена да намери на пътя,
разлудувана розова пъпка!
© Мариола Томова All rights reserved.