Сила, сила... сила
Сила, сила…сила
Нахалост е била онази сила,
която вдъхнал си у мен…
Нахалост, Боже, майко мила...
животът ми е тъй студен...
Товари носех – мои, чужди,
на хора тъй за мен любими!
„Замитах под леглото” нужди
и ставаха за другите незрими.
Едничка Мура, сто пороя спряла –
(а днес съм слаба и ранена?)
нацепих я – до съчица раздала –
друг да грее, а мене е студено.
Последно днес ще я прегърна.
Тази мощ едва не ме уби!
Ала няма как, няма как да тръгна
без Нея пак, уви..!
Но ще си ида и от нея някой ден –
ей тъй, ще се покажа – в Силата си колко зъзна...
и ако протегне се ръка, по-силна и от мен –
дано да имам Силата, поне да я прегърна.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
