Силата
Болката ни... няма да отмине,
жестока е и раната кърви.
Не може тя в сърцата да утихне
от сведени в прискърбие глави!
Във мислите ни те са, във ума ни,
в препълнените от сълзи очи,
във всеки миг изплакан, същността ни
прегръща с обич рожбите добри.
И молим се, той, Бог да ги закриля
душите бели, тръгнали на път,
с лъчи облени, купом да ги сбира,
в плеяди звездни от вселенски кът.
Приемем ли, че има ги, че там са
в свят малко по-добър от тук, сега,
те с мисията ангелска вещаят,
закрила нам и земните дела.
Тя болката ни... бури я навяват,
жестока е, до края ще кърви,
но Бог със нея Сила ни дарява,
да продължим с изправени глави.
© Таня Мезева All rights reserved.
