Болката ни... няма да отмине,
жестока е и раната кърви.
Не може тя в сърцата да утихне
от сведени в прискърбие глави!
Във мислите ни те са, във ума ни,
в препълнените от сълзи очи,
във всеки миг изплакан, същността ни
прегръща с обич рожбите добри.
И молим се, той, Бог да ги закриля
душите бели, тръгнали на път,
с лъчи облени, купом да ги сбира,
в плеяди звездни от вселенски кът. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация