Feb 26, 2008, 6:57 AM

Силата е с нас!

  Poetry » Other
914 0 3
За всякакви житейски ситуации подготвена съм, мисля си, отлично.

Но щом изляза вън от "нивелация", разбирам - бива ме теоретично.

Умея с конска доза оптимизъм да заредя отчаяни познати,

но аз самата в делника реален понякога пречупвам си крилата.

Тогава ми се иска да се срещна очи в очи със силното си "АЗ"

и то да ме подсили със надежда, и с вярата, че има втори шанс.

Това не го разбирам - как умея за някой друг без страх да се "сражавам",

но стане ли въпрос за мен - не смея да бъда борбена - и съжалявам!

Е, имам си я силата във мене, но рядко проявявам я на глас,

по-лесно ми е тук в стихотворение да го напиша:  силата е с нас!

И както във войните междузвездни във нашите си делнични войни

да бъдем силни, умни и успешни, да не забравяме - и по-добри! :)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....